Постинг
22.03.2020 12:20 -
Филмът Disturbia (2007) по време на карантина
Изолацията може да е добър вариант да изследваме наново себе си и да превъзпитаме нещо. В каква светлина е строго индивидуално според ценностната система. Докато работим хоум офис и контактите ни са се ограничили до това да имаме физически контакт само с любимия човек (евентуално и семейството), на подсъзнателно ниво се отключва и една бездна в нас. Човекът по природа е социално същество. Еволюирали сме от племенната култура и законите на глутницата. Давам си сметка, че хората, които обичаме да оставаме сами със себе си не сме статукво. Ние сме изключенията...
Разхождам се из опустелите улици на София и изпитвам някакво необяснимо удоволствие от спокойствието и затворените обекти за социални случки. Тази тиха апокалиптична атмосфера ме успокоява. Но да речем, че аз съм си с диагноза и когато Жокера каза "Обичам да гледам как светът гори" имах чувството, че тези думи са излязли от мен. Разхождам се и срещам много по-рядко човек, който е без маска и не бърза за някъде. Виждам кварталния Мунчо. Безобиден чичак, пенсиониран по болест. От онези симпатичните хаховци, които се усмихват на всички и поздравяват. Ако изпуснеш нещо - ще ти го подаде. Ако го питаш за нещо, което търсиш - ще те упъти. Не е просяк, хората само му подаряват неща, купуват му закуски и никой няма против да го почерпи цигара. Някак си самото му "Добър ден" и "Жив и здрав да си!" те зарежда. За първи път го виждам тъжен. Храни едно улично куче и го прегръща. Става ми някак тъпо, бъркам в джоба и му подавам 20лв.
- Храна имаш ли? - питам човека, който храни кучето с кренвирши.
- Имам, младеж! И пари имам! Бог да те поживи, прибери си ги!
- Ами що си оклюмал? Нещо станало ли е?
- Не мога без хора. Няма на кого да кажеш "Добър ден"...
- Трябва да се пазиш, на възраст си! Не гледаш ли телевизия?
- От кого да се пазя? От кучетата ли?
Нямам какво да отговоря. Подавам му бонбонки Скитълс, знам че ги харесва. Успявам да го усмихна.
- Ще останеш ли малко да си поговорим? - пита с ентусиазъм.
- Ще остана.
Сядаме на пейка в детската площадка, на която въпреки хубавото време не си играят деца. Смразяващо и призрачно е. Напомня ми на сцена от "Терминатор 2".Нямаме и какво толкова да си кажем, но на Мунчо (така съм си го кръстил, понеже никога не съм знаел как се казва) денят му стана по-добър. Говорим си за времето и комунизма. И за Иван Вазов.
След това се прибираме по домовете. Вероятно друг ден пак ще се разхождам сам и ще се радвам ако го срещна и видя, че е добре. Taht"s life! 2020"та голямата карантина. Прибирам се и вече имам идея каква ще ми е личната изследователска мисия през този период. "Граф Монте Кристо" и подобни произведения. Изследване на човека в изолация.
Написах това есе, след като изгледах отново - https://www.imdb.com/title/tt0486822/ "Дистърбия". Беше ме впечатлил доста положително когато излезе, сега също стигам до заключение, че още го бива и е актуален. Една от ролите, които изстреля Шая Лебьоф в кариерата му до Нимфоманката на Триер (а после какво се случи с Шая и защо залезе, освен изявите му в Трансформърс, никой не разбра). Какво се случва с човек, когато трябва да остане сам и в изолация, лишен от много дейности, които е приемал за даденост и които обича.
Започнах да разбирам защо старите хора, които са в най-опасната група за вируса първи нарушават карантината. Драскаме чертички по стените, за да отброяваме дните и се надяваме, че всичко това ще приключи скоро. Но какво са решили тези, които си играят на богове и манипулират ситуацията, е друг въпрос.
Разхождам се из опустелите улици на София и изпитвам някакво необяснимо удоволствие от спокойствието и затворените обекти за социални случки. Тази тиха апокалиптична атмосфера ме успокоява. Но да речем, че аз съм си с диагноза и когато Жокера каза "Обичам да гледам как светът гори" имах чувството, че тези думи са излязли от мен. Разхождам се и срещам много по-рядко човек, който е без маска и не бърза за някъде. Виждам кварталния Мунчо. Безобиден чичак, пенсиониран по болест. От онези симпатичните хаховци, които се усмихват на всички и поздравяват. Ако изпуснеш нещо - ще ти го подаде. Ако го питаш за нещо, което търсиш - ще те упъти. Не е просяк, хората само му подаряват неща, купуват му закуски и никой няма против да го почерпи цигара. Някак си самото му "Добър ден" и "Жив и здрав да си!" те зарежда. За първи път го виждам тъжен. Храни едно улично куче и го прегръща. Става ми някак тъпо, бъркам в джоба и му подавам 20лв.
- Храна имаш ли? - питам човека, който храни кучето с кренвирши.
- Имам, младеж! И пари имам! Бог да те поживи, прибери си ги!
- Ами що си оклюмал? Нещо станало ли е?
- Не мога без хора. Няма на кого да кажеш "Добър ден"...
- Трябва да се пазиш, на възраст си! Не гледаш ли телевизия?
- От кого да се пазя? От кучетата ли?
Нямам какво да отговоря. Подавам му бонбонки Скитълс, знам че ги харесва. Успявам да го усмихна.
- Ще останеш ли малко да си поговорим? - пита с ентусиазъм.
- Ще остана.
Сядаме на пейка в детската площадка, на която въпреки хубавото време не си играят деца. Смразяващо и призрачно е. Напомня ми на сцена от "Терминатор 2".Нямаме и какво толкова да си кажем, но на Мунчо (така съм си го кръстил, понеже никога не съм знаел как се казва) денят му стана по-добър. Говорим си за времето и комунизма. И за Иван Вазов.
След това се прибираме по домовете. Вероятно друг ден пак ще се разхождам сам и ще се радвам ако го срещна и видя, че е добре. Taht"s life! 2020"та голямата карантина. Прибирам се и вече имам идея каква ще ми е личната изследователска мисия през този период. "Граф Монте Кристо" и подобни произведения. Изследване на човека в изолация.
Написах това есе, след като изгледах отново - https://www.imdb.com/title/tt0486822/ "Дистърбия". Беше ме впечатлил доста положително когато излезе, сега също стигам до заключение, че още го бива и е актуален. Една от ролите, които изстреля Шая Лебьоф в кариерата му до Нимфоманката на Триер (а после какво се случи с Шая и защо залезе, освен изявите му в Трансформърс, никой не разбра). Какво се случва с човек, когато трябва да остане сам и в изолация, лишен от много дейности, които е приемал за даденост и които обича.
Започнах да разбирам защо старите хора, които са в най-опасната група за вируса първи нарушават карантината. Драскаме чертички по стените, за да отброяваме дните и се надяваме, че всичко това ще приключи скоро. Но какво са решили тези, които си играят на богове и манипулират ситуацията, е друг въпрос.
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Русия(т) ке ни спАси (Гущер-ова)
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Русия(т) ке ни спАси (Гущер-ова)
Няма коментари
